ЕОЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕОЗЍН м. Спец. Червена боя със зелена флуоресценция за оцветяване на микроскопически препарати, органични продукти, клетки, вещества и под., при микробиологични изследвания, с цел да могат да се виждат, наблюдават. Особено добре флуоресцират разтворите на някои органични вещества, като разтвор на хинин във вода, подкиселена с няколко капки сярна киселина, разтвор от кора на кестен,.., еозин,.. и др. Физ. ХI кл, 150. Оцветяването на еритроцитите, както и на другите кръвни клетки, се прави с анилинови багрила; те биват киселини и основи. Към киселините спада главно еозинът. М. Василев и др., ВБ, 465.
— От гр.