ЕОЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕОЛЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Геол. Който е свързан с геологични процеси, обусловени от дейността на вятъра. Относно произхода на льоса досега са набелязани повече от 20 различни теории, между които най-лично място държи теорията за еоличния му произход,.., според която льосът произлиза от пясъчния прах, който се навява от пустините. П. Делирадев, БГХ, 63. Още с първото си пътуване той предприел обстойно изучаване на льоса, като разработил еоличната теория за произхода му. А. Бешков и др., ИГ, 152.

◊ Еолични наслаги. Геол. Наноси в пустините, край бреговете на моретата и големите реки и езера, които се образуват под влияние на преносната сила на вятъра. Еолични форми. Геол. Земеповърхностни форми, образувани под действието на вятъра.