ЕОЦЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕОЦЀНЕН
ЕОЦЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни. Геол. Прил. от еоцен; еоценски. В областта на Източна Стара планина върху дебелите еоценни пясъчници се утайват също така дебели конгломерати. Геол. IХ кл, 182-183. Еоценни наноси.