ЕПАРХИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПА̀РХИЯ ж. 1. Църк. Административна единица, по-голяма от енория, която включва област, район, с ранг на църковен окръг, управлявана от епарх, най-често митрополит или архиерей. Княжеството в църковно-административно отношение е разделено на епархии, архиерейски наместничества и енории. А "България", 65. Пратениците на отделните епархии подеха борба срещу Вселенската гръцка патриаршия. Ст. Дичев, ЗС II, 268. В метоха се прибираха и черковните данъци от цялата епархия на Брегала, а те никак не бяха малко. Й. Вълчев, СКН, 15. Докато другите владици стояха в епархиите си, за да ободряват паството си, уплашени от яростта на бягащите турски войски, той без разрешение от екзарха бе избягал от Цариград в Русия. С. Радев, ССБ I, 361. Отоманското правителство било решило да позволи на бългаските митрополити в Македония да участват занапред в заседанията на административните съвети в епархията им. БД, 1909, бр. 30, 2.

2. В стара Гърция и Рим — административна област, провинция, управлявана от епарх.

— От гр. Tπαρχία 'управа, управление' — Р. Попович, Христоития, 1837.