ЕПЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀПЕК м. Разг. При игра на зарове и табла — двойна единица (1 и 1). Понякога дори ѝ се струваше, че ето на, заровете, разклатени и затоплени от стотици войнишки ръце, сега ще изтракат на пода, а тя ще надзърне през раменете на играчите и ще види: дюшеш или епек. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. — Дюшеш! — извика човекът с конската глава. — Имаш зар днеска — каза унило Кумьо.. — Дьоржар. — Епек. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 241.

◊ Вървя на епек. Разг. Не съм в добро положение, не преуспявам, не се развивам добре. Като видя, че работата върви на епек, председателят на стопанството се изниши към дома си. РД, 1956, бр. 133, 2.

— От тур. hepyek.