ЕПЕНТЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЕНТЀЗА ж. Езикозн. Звукова промяна, при която в думата се вмъква звук, обикн. гласна, за да улесни изговора на група съгласни; вмятане, вмъкване. От историята на нашия език е известна епентезата на гласната ъ в края на думите.

— От гр. Tπέν2εσις.