ЕПЕНТЕТЍЧЕН

ЕПЕНТЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Езикозн. Прил. от епентеза. В старобългарски език след всяка устнена (лабиална) съгласна (п, б, м, в), когато след нея стои ѝ или йотувана гласна, се вмъквало едно меко л: сабля (от сабйа), земля (от земйа) .. Това л се нарича вметнато л или епентетично л. Л. Андрейчин и др., БГ, 44.

Списък на думите по буква