ЕПИГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИГО̀Н м. 1. Книж. Подражател на стила, идеите и метода на някой голям писател, художник, философ, мислител и под., на някое художествено, научно или друго направнление. Вазов продължаваше да пише. През това десетилетие той беше още много продуктивен: публикува към 15 книги,.. Цял низ епигони го следваше. Ив. Богданов, СП, 17. Пръв той [Гьоте] измежду

поетите на новото време се откъсва от неискрената и подражателна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин. М. Арнаудов, Г, 76. Барон Радовиц се мислеше за най-добрия ученик на Бисмарка и считаше за дълг, да преувеличава, както всички епигони, политическата доктрина и похватите на своя учител. С. Радев, ССБ II, 561.

2. Истор. Всеки един от владетелите, наследили царството на Александър Македонски.

3. Митол. В Гръцката митология, всеки един от седемте герои, обсадили древната Тива. От приключенията на епигоните започва Тиванският митологичен цикъл.

— От гр. Tπί 'след' + γόνος 'раждане, потомство' през нем. Epigone или рус. эпигон.