ЕПИГО̀НСТВО

ЕПИГО̀НСТВО, мн. няма, ср. Книж. Безкритично следване на образци в литературата и изкуството, по-рядко във философията и науката, като израз на посредствено и бездарно подражание; подражателство. Продължаването на традициите обаче не е механичен процес, не означава буквално повторение. Иначе би се стигнало просто до епигонство. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 45-46. В интонационно отношение то [българското народно музикално творчество] спасява българския композитор от подражание и епигонство, от безличния музикален език. НК, 1958, бр. 29, 1. "Но сега, когато някои млади поети повтарят Вутимски и цялата му гама от болнави настроения, те изпадат в шаблон и епигонство." Здр. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 75.

Списък на думите по буква