ЕПИГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПИГРА̀Ф1 м. 1. Литер. Кратък текст, поставен от автор в началото на произведение или на отделна негова част, обикн. свързан с основната му идея; мото. "Пътнико, ти си стъпил в края на една безоблачна яснота". Това е епиграфът на Алфонсо Рейес към негово описание на древната мексиканска столица. Л. Стефанова, ВМД, 40. За епиграф на тоя свой роман ["Клетниците"] Юго поставя следните думи: ".. — докогато на земята царува нищетата и невежеството, книги, подобни на тая, не могат да бъдат безполезни." Н. Лилиев, Съч. III, 162-163.
2. Спец. У древните гърци — надпис върху паметник или надгробна плоча.
— От гр. Tπιγρα5ή през фр. épigraphe.