ЕПИДЕРМИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИДЀРМИС м. 1. Анат. Зоол. При животните и човека — външният, най-горен пласт на кожата, съставен от многослоен плосък епител, който постепенно периодически се подменя и обновява; надкожница. Епителът на кожата изгражда нейния повърхностен слой — епидермиса. Ал. Гюровски, АЧ, 28. Черупката на тази мида е цилиндрична,.. Външната повърхност е блестяща като лакирана, покрита с лесно опадващ епидермис, с масленозелен цвят. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 51. Най-горният пласт на кожата — епидермисът е пазител на тялото. Ценно негово свойство е, че не пропуща патогенните (..) бактерии да влизат в кожата. ПН, 1933, кн. 7, 111.

2. Бот. При растенията — покривна тъкан, съставена от пласт клетки, която във вид на тънка прозрачна ципа покрива младите части на растенията или тези, които имат кратко съществуване — листа, цветове, плодове, млади стъбла. Листът на всяко растение е покрит и от двете страни с тънка прозрачна ципа, наречена епидермис. Бтн VI кл, 55. Да вземем примерно лист от праз лук. Без особено усилие от двете страни можем да отделим една прозрачна ципица, наречена епидермис. Хр. Дилов и др., РВ, 17. Покривната тъкан (епидермис) запазва растенията от изсъхване и механични повреди. ОБиол. Х кл, 12.

— От гр. Tπί 'на' + δέρμα 'кожа'.