ЕПИЗОДЍЧЕН

ЕПИЗОДЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се осъществява при някакъв определен случай и няма решаващо, важно, съществено значение; временен, случаен, несъществен, незначителен. Значителна част от живите спомени от живота,.., са резултат от неволно запомняне.. Но колкото живи и трайни да са такива спомени, те все пак имат епизодичен и случаен характер. Псих. Х кл, 99. — Вие ни търсете, пък и ние ще ви търсим, нашите контакти не бива да бъдат епизодични. Й. Попов, ББ, 47. А там, където има хармония, изчезват еклектиката, случайността, епизодичното и фрагментарно мислене. Ив. Спасов, БС, 51. Епизодично явление. Епизодичен характер.

2. Изк. Който се проявява в отделна случка или сцена и не е свързан с основния конфликт в литературно, сценично или филмово произведение, не заема важно място в разгръщането на сюжета. Този, на пръв поглед стегнат сюжет,.., е разгърнат в романа твърде усложнено,.., с десетки главни и епизодични герои,.., които нямат особено тясна връзка с главната фабулна нишка. С, 1951, кн. 5, 176. Интересуваше ме само едно и моля да ми вярвате — това беше театърът. Макар че изпълнявах епизодични роли, аз усещах стотиците погледи върху мен. Й. Попов, ЧП, 29. Епизодични образи на хора от народа, често в играта на Стоян Бъчваров, звучаха като център в пиесите. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 51. Епизодична сцена. Епизодична героиня.

— От фр. épisodique.

Списък на думите по буква