ЕПИЗОДИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЗОДЍЧНО нареч. 1. Временно, случайно, според определен случай или дадено обстоятелство, често непредвидено, неочаквано; епизодически. Възникнал епизодично, под румънско внушение, той [тайният централен български комитет] се откъсва от четническия курс на Раковски. Ив. Унджиев, ВЛ, 73. — В работата на Московското природоизпитателно дружество учениците се привличат само епизодично в помощ на изследователската работа. ПЗ, 1981, кн. 10, 35. Не е достатъчно да се използуват епизодично народните ни мотиви в художествени произведения. В последните трябва да се откройва напълно целокупната народна душа. К, 1926, бр. 85, 2.

2. Изк. С второстепенно сюжетно или композиционно значение, без пряка вързка с основния конфликт в литературно, сценично

или филмово произведение; епизодически. Това, което другите автори биха могли да схванат епизодично, мимоходом, неакцентувано, в поезията му придобива най-висок обществен и естетически ръст [Орлин Орлинов]. Ив. Спасов, БС, 120. Представител на обикновените честни и здравомислещи хора от селото е Бешемлията. Макар и даден епизодично, с малко черти, неговият образ се налага, остава дълбоко симпатичен за читателя. С, 1951, кн. 4, 163. Образите на помощник-командира, .. , на останалите офицери и на войнишката маса са само епизодично загатнати. С, 1951, кн. 5, 172.