ЕПИЗООТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Ветер. Прил. от епизоотия. Заразните болести вземат масов (епизоотичен) характер в стопанства и райони, където животните се отглеждат при лоши хигиенни условия — замърсеност, влага, тъмина. Осн. сел. стоп. VIII и IХ кл, 134.