ЕПИЗООТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЗОО̀ТИЯ ж. Ветер. 1. Масово заболяване на животни, обикн. селскостопански, от заразна болест, епидемия по добитъка. Работи се върху научното експериментиране на диагностичните методи за разкриване на епизоотии и специално на бруцелозата, на грипа по свинете, на вирусните заболявания по птиците. ВН, 1958, бр. 2115, 4.

2. Дял от ветеринарната медицина, който научно изследва масовите епидемии по животните и мерките за тяхното лечение, ограничаване, преодоляване и профилактика; епизоотология. Институт по епизоотия. Факултет по епизоотия. // Тази наука като учебен предмет. Изпит по епизоотия. // Учебник по този предмет.

— От гр. Tπί 'по' + ζ?ον 'животно'.