ЕПИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍК, мн. ‑ци, м. Книж. Писател или поет, автор на епос, на епически литературни творби. Караславов е преди всичко епик и ни въвежда в истините за антагонистичната същност на живота .. чрез спокойни, паралелно разгънати картини. С, 1952, кн. 4, 202. Под стряхата на Вазовата реч / израстват на България крилата. / .. / България тъй никой не възпя / .. / Усещам как и аз чрез тоз епик / съм стройна част на неспокойна орис. В. Марковски, Избр. пр I, 77. Омир е загадка. Омир е един. / .., / от древност до днеска най-пръв е епик. В. Марковски, СМ, 20. С епическата си историческа сага "Време разделно" Антон Дончев се нарежда сред най-изявените епици в българската литература.

— От гр. Tπικος 'епичен' през рус. эпик или фр. épique.