ЕПИКУРЕЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИКУРЀЙСТВО, мн. няма, ср. 1. Филос. Материалистическо атеистическо философско учение, създадено от древногръцкия философ Епикур, живял в периода 341-270 г. пр. н. е., което обяснява света на основата на атомизма и сенсуалистичната теория на познанието, в основата на която е разумният стремеж към наслаждение и щастие за постигане на спокойно и хармонично състояние на човешкия дух. Епикурейството дава мощен тласък на материализма в науката.

2. Книж. Светоглед, който почива на неправилното разбиране на Епикурейското учение и който вижда смисъла на човешкия живот единствено в задоволяване на инстинктите, в чувствените наслади и удоволствия и пренебрегва труда и творчеството. Та що за наш бе всъщност Джем, трагична сплав от Изток и Запад,.. недоразумение между епикурейство и стоицизъм. В. Мутафчиева, СД, 296.

3. Прен. Книж. Склонност, обикн. прекомерна, към удобства, комфорт, чувствени наслади и удоволствия. На всичко отгоре нашият век бе започнал да затъва в някакво непонятно и непредвидено от науката епикурейство, тъй че на земята всички ни гледаха като някакви празноскитащи негодници. П. Вежинов, СП, 98.

— От гр. собств. — Й. Груев, Сам си помагай (превод), 1880.