ЕПИЛЕПСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЛЀПСИЯ ж. Мед. Хроническа болест на централната нервна система, която се характеризира с тежко мозъчно заболяване, съпътствано от периодически припадъци със загуба на съзнание, характерни гърчове, пяна на устата и др. Причината за припадъка остава обаче все още неясна. Но ето електроенцефалограмата, която веднага показва, че имаме случай на епилепсия. Г. Дечев, Б, 28.

— От гр. Tπίληψις през рус. эпилепсия или нем. Epilepsie и фр. épilepsie.