ЕПИЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИЛО̀Г, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. 1. Литер. Последната заключителна част от художествено произведение — роман, повест, драма и под., отделена от развръзката на действието по време, в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите; заключение. Противоп. пролог. Кръстьо, готов ли е материалът за майската книжка? — Епилога ще ти дам утре". М. Кремен, РЯ, 48. А накрая на тази новела лежи следующий епилог: "Сичко прочее, което чрез настоящия закон, за вековечно силен, узакони наша милост,.., твое върховенство нека побърза да го извести на сичките; а ний ще промислим, щото да са объеви и в епархиите без никоя повреда на поданниците. Н. Михайловски, ИИ (превод), 9. Епилог на повестта "Немили-недраги" е седемнадесета глава, в която накратко се съобщава и за незавидната участ на Македонски след Освобождението. // Муз. Последна заключителна част на музикална творба, обикн. опера.

2. В старогръцката драма — заключително обръщение към зрителите под формата на монолог, в което се обяснява намерението на автора, основната идея и поука или характера на постановката. Драмите на Еврипида имат друг характер .. Внесъл в драмите си пролог и епилог; хорът добива второстепенно значение — в неговите уста поетът влага своите възгледи и мисли. К, 1926, бр. 96, 2.

3. Прен. Книж. Край, завършек на нещо. Епилогът на въстанието — пожарите и кланетата — постави на изпитание хуманитарния морал на европейското обществено мнение. Л. Стоянов, НК, 1958, бр. 9, 1. Докато прикопчава и стяга шинела си, Виктор наново — както снощи — се взира в семейния портрет над двойното легло: потъмнял от времето, той изтъква гордата самоувереност и досотлепието на младоженците, които се пулят пред себе си с щастливи физиономии. — Жената умря, а мъжът се запиля чак в Америка... — обясни не без отегчение епилога на фотографията Ануш. Др. Асенов, ТКНП, 219.

— От гр. Tπίλογος през рус. эпилог или фр. épilogue. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 18.