ЕПИСКОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍСКОП м. Църк. 1. Духовен сан в християнската църковна йерархия, най-висшата трета степен на свещенство, след дякон и презвитер, която се дава на лице, което управлява епископия; владика. Щеше ли всесилният в Рим епископ Формоза да приеме внушенията на българите и щеше ли той от своя страна да ги наложи на кардиналите и на папата? Й. Вълчев, СКН, 297.

2. Духовно лице с такъв сан. Две години Друмев е бил и директор на училището в Браила, след което, ръкоположен за дякон от митрополит Григорий Русенски, става последователно архимандрит-протосингел и епископ и се предава главно на черковна дейност. М. Арнаудов, БКД, 123. Епископите залегнаха да направят тук [в метоха "свети Георги"] истинска монашеска академия. Й. Вълчев, СКН, 15. Ако щат българите, ще си имат един митрополит във вилаетите и епископи в санджаците. ДЗ, 1868, бр. 3, 12.

— От гр. Tπίσκοπος 'надзирател'. — Царственик, 1844.

ЕПИСКО̀П м. Спец. Прожекционен апарат, предназначен или приспособен за прожектиране на непрозрачни обекти (рисунки, чертежи и др.) с помощта на отразената от тях светлина. Увеличен образ на предмет, илюстрация, текст от книга и пр. можем да получим посредством друг вид проекционен апарат, наречен.. епископ. Физ. VII кл, 1982, 105.

— От гр. Tπίσκοπος 'наблюдател'.