ЕПИСКОПАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИСКОПА̀Т м. Църк. 1. Управлението на дадена епископия (в 1 знач.). От епископата съобщиха чрез един дякон, подготвян за ръкополагане в свещенически сан, че негово благоговейнство епископ Иван моли господин господаря деспота Смил да заповяда в дома и параклиса при представителството в час, удобен за господина. Д. Добревски, БКН, 50.

2. Сградата, в която се помещава това управление, която е седалище на епископ; епископия. Наоколо строго са подредени, по мястото си в житейската стълба на града — .. епископатът, страноприемницата "Трите златни елена", таверната. С. Славчев, БФ, 252.

3. Събир. Всички епископи на една църква, съвет на епископите.

4. Само ед. Епископски сан; епископство.