ЕПИСКОПЍЯ

ЕПИСКОПЍЯ ж. Църк. 1. Административна единица в християнската църковна традиция, равна на област, която се управлява от епископ; епископство. Светейшият епископ на България след издаването на първата грамота, в която се излагат пределите на всякоя българска епископия, поиска от царството ни да му се направи друга грамота и за още някои епископии (български). М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 20.

2. Управлението, управата, ръководството на такава област; епископат. Майката на поп Нил беше приближена на Сиснесий и живееше с дъщерите си в сградата на епископията. Г. Караиванов, ЮМ, 9. Център на тази голяма област [Котокий] беше комитетът Кутмичево, чието административно средище беше град Охрид — епископия и столнина на първия български епископ Климент и второ просветителско огнище на България след преславското. А. Гуляшки, ЗВ, 415.

3. Сградата, в която се намира управата, която е седалище на епископ; епископат. По надолу по улицата е епископията и катедралата.

— П. Р. Славейков, Смешний календар, 1861.

Списък на думите по буква