ЕПИСТРОФА —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПИСТРО̀ФА ж. 1. Литер. Стилистична фигура, която представлява повторение на една и съща дума или на израз в дълго изречение, или в края на няколко изречения. // В поезията — повторение на думи, изрази или цели стихове, в началото и края на строфата, за да се наблегне върху тях.
2. Мед. Повторно боледуване от една и съща болест, връщане, повтаряне на болест.
— От гр. Tπιστρο5ή 'връщане'.