ЕПИФИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИФЍЗА ж. Анат. 1. У човека и бозайниците — жлеза с вътрешна секреция, разположена в основата на мозъка, между очните нерви и четирихълмието, с важно значение за организма. Отделяйки в нищожни дози едни или други вещества, епифизата оказва мощно въздействие върху всички останали жлези и целия организъм. Ф, 1990, бр. 2, 4.

2. Разширеният край на дългите тръбести кости у човека и някои бозайници.

— От гр. Tπί5υσις 'растеж, нарастване'.