ЕПИФИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИФЍТ м. Бот. Растение, което се прикрепя и расте заедно с друго растение. В борбата за светлина епифитите са тръгнали по друг път. Те са прекъснали връзката си с почвата и се развиват върху стъблата и клоните на дърветата, като ги използуват само за опора. Ст. Драганов, ФБР, 15. Даже дънерите на дърветата често пъти са зелени. Ако пък са, .. , сиви, все пак се зеленеят от епифитите, които са се поселили по тях. Л. Мелнишки, Кам., 10. У нас само водорасли, гъби, лишеи и мъхове са епифити. Д. Моденичаров и др., ЕБ, 163. Постоянната влага създава добри условия за виреене на най-различни епифити. Б. Петровски и др., ЮР, 46. Епифитите тук са представени само от два вида, и то паразити. М. Тошков и др., НР II, 68.

— От гр. Tπί 'над' и 5υτον 'растение'.