ЕПИФЍТЕН

ЕПИФЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Бот. Който е епифит. У много епифитни орхидеи, освен корените, с които растението се прикрепва към субстрата, се образуват и допълнителни корени. Ст. Драганов, ФБР, 17. Хилядите разновидности на тези епифитни растения [орхидеите] притежават причудливи, но много елегантни, форми и богати краски. К, 1963, кн. 2, 4.

Списък на думите по буква