ЕПИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до епос (в 1 и 2 знач.); епически. Малки песни,.., се редуват с тържествени оди или с балади,..; отмерен сонет съперничи с цялостта на драматичната композиция, на широката и епична поема. М. Арнаудов, Г, 80.
2. Литер. Който е свойствен, присъщ на епоса (в 1 и 2 знач.); епически. В Старопланински легенди — .. — разказите са самостойни по фабула, обединява ги само епичният им стил. Г. Константинов, ПР, 233. Димитър Талев успешно разгръща едно голямо повествувание, подчинява многобройните събития на един спокоен, епичен тон. ВН, 1955, бр. 184, 4. "Тихият Дон" е произведение, написано с широк епичен размах. Лит. ХI кл, 141.
3. Прен. За събитие, личност и под. — който е достоен да бъде възпят, поради своето величие, героизъм; славен, величав, геройски, епически. Родът на Стефан Караджа има далечна и епична история. Н. Ферманджиев, РХ, 139. Над една пропаст, дълбана от вековете, два братски народа си протягат ръце, калени в епичната борба с майката балканска земя. А. Каралийчев, С, 76. В тия мигове героите на Перущица се издигнаха над всяко земно благо. Петдневната епична борба и със самия си край написа страници на величие и безсмъртие, даде неопровержимо свидетелство и пример на поколенията. Г. Караиванов, П, 69. Там някъде се правеха последни и отчаяни усилия, твореше се върховен подвиг. И без да знаем още края на тая епична борба, усещаме радостното предчувствие за победата. Й. Йовков, Разк. II, 160. Епична смърт. Епични боеве. Епични събития. // Поет. Велик, славен. Ще духат пролетните ветрове / и с крачките на времето епично / ще идват, ще изчезват светове, / но всичко ще ми бъде безразлично. Г. Джагаров, ММ, 12. — Теб предавам кръст и меч на земя епична, / мой Цамблак, вземи ги. Мойте друми в тях шумят. В. Марковски, ПЗ, 301. Раковски, Левски, Ботев, три пътеки боеви, / вървят към връх епичен и вестят съвместна цел. В. Марковски, ПЗ, 391. ● Обр. Ирон. Татарина обичаше да я [свинята] гледа как се разхожда с епично спокойствие по зеления троскот. Й. Радичков, ББ, 124.