ЕПИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Литер. Който се отнася до епос (в 1 и 2 знач.); епичен. Най-хубавите стихотворения на Славейкова,.., принадлежат към последната епоха от неговата деятелност и влизат в областта на лириката. Това не ще каже обаче, че не го е съблазнявала епическата поезия. К. Величков, ПССъч. VIII, 85-86. Той [П. Р. Славейков] е записал за пръв път у нас епически песни за Крали Марка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. През годините, прекарани на тоя остров [Гернсей], [В. Юго] написал най-блестящите свои творби — преди всичко:.., първата част на "Легенда на вековете" от 1859 година — епическа сбирка, която няма равна във французката литература. Н. Лилиев, Съч. III, 162. Епическо произведение. Епически жанр. Епическа драма. Епическа поема.
2. Литер. Който е свойствен, присъщ на епоса (в 1 и 2 знач.); епичен. Авторът води повествованието в епически тон: действието на романа се развива широко и свободно; разказът се движи спокойно и равномерно. Лит. Х кл, 73. Йовков е влюбен в своя живот, в образите на спомените си. Той съзерцава в своите епически унасяния и към тях го носят лирическите му чувства. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 473. В "Напаст божия", едно от най-силните неща, които има в сбирката, мор и суша поразяват с горест цяло село и описанията, като се сливат с общата тъга, зимат епически характер. К. Величков, ПССъч. VIII, 201. Психологическата и битовата картина на войната в разказите на тези хора е придобила, не само една приятна за окото и ухото пъстрота, но и един епически размах. Н. Хайтов, П, 258. Епически стил.
3. За поет, писател — който създава произведения, епос. Този автор на исторически романи, този епически писател обича да говори за съвременността. Е. Каранфилов, Б III, 227. Когато епическият поет дири в нещата,.. — самите неща, — лирическият поет дири в тях себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 348. Като епически поет П. Р. Славейков се проявява с поемите "Изворът на Белоногата" (1873) и "Бойка войвода" (1873), посветени на съпротивата срещу турския феодализъм и борбата за национална независимост. Лит. Х кл, 108.
4. Прен. Славен, величав, геройски. Неговата външност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец; сурово лице, стреловит поглед изпод гъсти вежди, големи ястаклии мустаци, вече посребрени от времето. Й. Йовков, ПК, 179. Бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 5. И никой не се замислял, какво значат тия пет минути в тунел — какво разбиване на скали, дни и нощи над компресора,.., тревоги, напрежение... Епическо геройство беше превземането на Гълъбец! Н. Стефанова, РП, 63-64. От портретите и таблата гледат откритите честни лица на участниците в епическите боеве при Стара Загора. ВН, 1958, бр. 2201, 1. Той [историческият ден 11 август] говори за едно епическо минало, когато жаждата за свобода израсла из пепелищата на Батак и Перущица. БД, 1909, бр. 29, 3. ● Обр. Ирон. Сред това пъстро множество само една физиономия е спокойна. Това е безстрашният Хогас Минасиян — съдържателят на кафенето. Той разлива с епическо спокойствие "адското питие" — кафето — и апатично отбелязва с тебешир върху една ламарина край оджака задълженията на своите шумни гости. Ив. Богданов, СП, 31.