ЕПИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от епичен. Изображението на тези [ТЕЦ "Марица 3" и "АТЗ"] гиганти е дадено в момента на най-голямо напрежение чрез динамични описания, наситени с пределно сбита епичност. С, 1952, кн. 5, 170. Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален... Вертикалността изобщо се схваща като състояние устремно, динамично,.., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хоризонталността. Ал. Гетамн и др., СБ, 130.