ЕПО̀Д

ЕПО̀Д м. Литер. 1. В античната трагедия — заключителна част на песен, изпълнявана от хора след ред строфи и антистрофи.

2. Вид стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък. От тая неголяма книга, за написването на която Хораций е употребил тридесет години, една голяма част заемат сатирите, еподите и епистолите. БР, 1930, кн. 3, 90.

3. Стих, който се повтаря предимно в края на всяка строфа като своеобразен припев.

— От гр. Tπωδή 'припев'.

Списък на думите по буква