ЕПОД —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕПО̀Д м. Литер. 1. В античната трагедия — заключителна част на песен, изпълнявана от хора след ред строфи и антистрофи.
2. Вид стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък. От тая неголяма книга, за написването на която Хораций е употребил тридесет години, една голяма част заемат сатирите, еподите и епистолите. БР, 1930, кн. 3, 90.
3. Стих, който се повтаря предимно в края на всяка строфа като своеобразен припев.
— От гр. Tπωδή 'припев'.