ЕПОС —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀПОС м. 1. Литер. Един от трите основни литературни рода (лирика, епос, драма), произведенията на който създават обикн. сюжетна художествена картина на света чрез повествование за случки и събития, които следват едно след друго. Епосът, лириката и драмата при цялата им еволюция в историята на литературата запазват неизменното на своята жанрова природа, епическата, лирическата и драматическата структура, в които могат да се вместят различно съдържание, различни и противоположни идеи и емоционални нагласи. С, 1972, кн. 9, 223. // През античността и средновековието — произведения, които създават сюжетно художествена картина на света в стихотворна форма (поема с историческо и героично съдържание, епопея, роман в стихове и др.). Омиров епос.
2. Литер. В народното творчество — произведения в стихотворна или прозаична форма с митологичен, героичен или исторически характер. Девойката подхваща чудната мелодия на нова песен, в която има нещо от героичния хайдушки епос на нашето славно минало. Г. Караславов, ПМ, 42. Най-голяма е обаче заслугата на песните за Крали Марка, който стои в центъра на нашия юнашки епос. Ив. Кънчев, БР, 1931, кн. 6, 191. В областта на старинния епос индийският народ има крупен принос с поемите "Рамаяна" и "Махабхарата". В. Иванов, ЛФ, 1956, бр. 4, 4. Досега всички епоси в световната и в националните литератури са създавани в строго едноритмие. П. Зарев, Предговор в кн., В. Марковски, ПЗ, 10. Като се причисли една сравнително нова любовна песен с исторически имена към юнашкия епос .., създават се превратни разбирания за самата поезия. СбНУ ХХХV, 44. Богатирски епос. ● Обр. Има какво да се научи от изучаването и на далечното, и на близкото революционно минало на Родопите .., което има своя ненаписан епос. НК, 1958, бр. 34, 2. И великолепният епос на негова живот се завърши с една тиха елегия. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 131. На друго място аз съм говорил, че спомените на Стамболовите последователи бяха като един вид устен епос. С. Радев, ССБ II, 650.
3. Муз. Произведение, обикн. по героичен или приказно-митологичен сюжет, което се изпълнява успоредно с рецитирането на текста в речитатив или се пее.
— Гр. Yπος през рус. эпос или нем. Epos. — В‑к Дума на българските емигранти, 1871.