ЕПТЀН

ЕПТЀН нареч. Диал. Хептен. Тя се беше ептен променила, станала бе ептен друга, не приличаше вече на напреднята Гена. Т. Влайков, Съч. II, 36. Старата копринена буба, дето я отглеждаме по къщите.., кога се зададе дъжд и има силни гръмотевици, пуска жълта вода на устата и мре;.. Тук пък на открито в гората ептен ще измре. Й. Радичков, ЧП, 77.

Списък на думите по буква