ЕР

ЕР1, ѐрът, ѐра, мн. ѐрове, след числ. ѐра, м. Название на буквите ъ и ь в българската азбука. След смъртта на мъжа си тя мислеше да я [плочката на вратата] свали, но когато скръбта ѝ попремина, зачеркна само еровете и я остави. П. Михайлова, Ж, 19-20.

◊ Ер голям. Название на буквата и звука ъ в българската азбука. Само буквите ъ, ь, й, имат особени имена. Буква ъ се нарича ер голям, ь се нарича ер малък, а ѝ се нарича и с кратка (и кратко) за разлика от обикновеното и. Л. Андрейчин и др., БГ, 7. Кикиридков взе писалката, натопи я, и сричайки бавно-бавно в себе си, написа в разносната книга ясно, четливо, красиво и с хубав ер голям на края: С. Кикиридковъ. Д. Калфов, Избр. разк., 135. Ер малък. 1. Название на буквата ь в българската азбука. 2. Знак за мекост пред гласната о, когато пред нея се изговаря мека съгласна.

Свивам се / свия се на ер голям. Разг. 1. Много ми е студено. Стаята ми няма отопление. Тая нощ ще се свивам на ер голям. 2. Разг. Ходя прегърбен, много съм се прегърбил. Я се изправи, какво си се свил на ер голям.

ЕР

ЕР2, ѐрът, ѐра, мн. ѐрове, след числ. ѐра, м. Диал. Конско седло.

◊ Приляга ми като на магаре ер. Диал. Никак не ми приляга.

— От тур. eyer. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЕР

ЕР3 частица. Диал. В съчет. с какъв, що или със същ. край — за образуване на неопр. местоим.; който и да е.

— От пер. през тур. her 'всеки един, който и да е'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква