ЕРБАПЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРБАПЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. Качество или проява на ербап човек. Седим ние в кафене "България" и Петко ми разказва, как Страшимиров взел премия за две пиеси изведнъж — .. Дал ги на разглеждане с различни почерци (..) и с различни псевдоними и мото... И ние с Петко Тодоров си седим в кафене "България" и цъкаме ли, цъкаме за ербаплъка на Страшимиров. Сб??СЕП, 63. При това,.., мъжете обичат не толкова собствеността, самата земя, колкото ербаплъка. Хр. Домозетов, ОР, 65. Човекът го уварди от злосторници. Имаше още такива. Захарий не показваше ербаплък като търговците. Вл. Свинтила, СЗЗ, 340.

— Тур. erbaplık.