ЕРГЕЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕЛЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Хергеле. Подир керваните топуркаха стада добитък, черди, ергелета, табуни, обградени и подкарвани от войници. А. Гуляшки, ЗВ, 313. Чуковете играеха по твърдия гьон и от към закепенченото дюгенче идеха такива удари, като че там подковават цяло ергеле коне... Д. Немиров, Б, 77. Вслушвай се добре в нощта и кажи, не чуваш ли цвиленето на ергелетата, блеенето на агнетата и стъпките на лиси биволи и златороги волове? К. Петканов, ЗлЗ, 145. Край хоро Стефчо стоеше, / ергеле тутун пушеше. Нар. пес., СбВСтТ, 718.

— От пер. през тур. hergele.