ЕРГЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕРГЀН м. Разг. 1. Неженен мъж, който още не е встъпвал в брак, не се е женил. — Аз не съм женен, госпожо, ерген съм. Й. Йовков, ПК, 119. С Дъбака, който се отличаваше от него по това, че бе млад, и по това, че бе ерген, дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство. Елин Пелин, Съч. I, 167. Пиха заедно. Хазайката го запита откъде е, има ли свои в града, ерген ли е... М. Грубешлиева, ПП, 123. Едното лице [на Р. Балабанов] е женено, а другото — ерген. Р. Балабанов, ТБК, 2.
2. Момък, станал на възраст за женене. Дружките на невястата,.., се кикотеха в шепите си и крадешком стрелкаха с очи ергените. М. Марчевски, П, 193. — Кой го [млякото] прати? — Огняна.. — Кажи ѝ, че много ѝ благодаря и пожелавам, да я вземе най-хубавият ерген от селото! Ив. Карановски, Разк. I, 153. Порасте му Младенчо и стана ерген за годяване. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген, един на майка и баща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Дор беше Индже млад ерген / гората беше весела, / весела и наредена... Ч, 1872, бр. 18, 837. ● Нар. поет. С глаг. ходя. Ергьен Гоце, ергьен оде, / ергьен оде сто години, / на сто и десет, ожени се. Нар. пес., СбКШ, 126. Баре ми са е, мамо, знаило, / коги съм ерген, мамо, йодило. / Йубави моми, мамо, лъгало. Нар. пес., СбВСтТ, 665.
2. Диал. Младоженец на сватба (Н. Геров, РБЯ).
◊ Засмян ерген. Диал. Цветето теменуга. Стар ерген. Разг. Неженен мъж, който е преминал обичайната възраст за женене и не е сключвал брак, не се е женил. В последните десетина години неговият живот течеше по равна и гладка плоскост, ръководен от установени привички, като на всеки стар ерген. Елин Пелин, Съч. I, 173. Ако се съди по лъчистите бръчки на слепите му очи и по многобройните златни пръстени и скъпоценни камъни на пръстите му, той трябва да е някой богат стар ерген, прахосал младините си из разни кабарета. Д. Калфов, Избр. разк., 322. Професорът беше твърде възрастен, особняк, стар ерген, болезнено привързан към сестра си. Сл. Чернишев, ЛО, 20.
— Тур. ergen.