ЕРГЕНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕНА̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. Обикн. пренебр. или шег. Ерген. И залитаха по Ганка сума ергенаци, / кое кьосе, кое с два лакти мустаци. / Цяла есен мира си нямаха псета по сокаци! Елин Пелин, Съч. V, 108. На времето, щом провъзмъжа, и той [Васата] се помъкна край реката с момчурията, да гледа, как се къпе Агупката във вира. Ергенаците го пъдеха и замеряха с камъни. Р. Сугарев, СС, 93-94.