ЕРГЕНАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕНА̀Ш м. Разг. 1. Обикн. пренебр. или шег. Ерген. А наоколо се бяха насъбрали ергенаши и моми. Кр. Григоров, И, 24. На отсрещната пейка и покрай нея са насядали останалите пет-шест работници от групата на майстор Танас. Някои закусват и всички слушат игривата свирня на другаря си — гъдулар или хармонист, строен перчемлия ергенаш. О. Василев, Л, 85. Горе, хе, под градището, в усойната до дола,.., се бяха събрали тримата козари: Дечо Буйната, на Петка Шильов ергенашът и старият чобан Кара Кольо. Чудомир, Избр. пр, 21. Ергенашите заминават на седенки в Буково... К. Калчев, ЖП, 149.

2. Само ед. Събир. Всички ергени. На седянката се бе събрал ергенашът на селото.