ЕРГЕНЀЯ

ЕРГЕНЀЯ СЕ, ‑ѐеш се, мин. св. ергеня̀х се, прич. мин. св. деят. ергеня̀л се, ‑о се, мн. ергенѐли се, несв., непрех. Разг. 1. Достигнал съм възрастта на ерген, пораснал съм, възмъжал съм и се интересувам от другия пол; ергенувам. Мама присви устни, като го видя,.., па току се обърна към брат ми, който се ергенееше вече. — Борко, ще трябва да оставиш за един ден иглата, за да се оправиш с това добиче. Кр. Григоров, ОУ, 111.

2. Държа се като ерген, държа се свободно без да се чувствам обвързан в брак; ергенувам. С тях [шалварите] той се е ергенеел и е пленявал красния пол вред, отдето е минувал. Ив. Вазов, Съч. VI, 147.

Списък на думите по буква