ЕРГЕНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЀНИН, мн. ергени, м. Простонар. Ерген. Ако ли пък ергенин я запре да ѝ пие вода, тя ще се засрами и причерви вече дотам: и пита ли я, хоратѝ ли ѝ той нещо, тя му отговаря с половин глас, и сѐ в земята гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. — Гледай каква напета гиздосия, да бях ергенин, аз щях да я взема. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Па те и ергенин имаме. А, Кате, какво ще кажеш? — Точно така, бай Матей. Човек не знае отде ще го огрее слънцето. Кр. Григоров, Р, 46. — Ами ергенинът ти, какво прави? — подпитваше някоя сватовница. Г. Караславов, Тат., 219. Синът одил дълги години ергенин. СбНУ ХLIХ, 359. И момчето израсло цал ергенин, толкова як, че камик да стисне в ръката си, вода пущал. Нар. прик., СбНУ LVI, 48.