ЕРГЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРГЕНУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Разг. 1. Живея, без да съм обвързан в брак, живея като ерген. Журналистът. О, докторе! Здрасти! Накъде пътуваш? (..) Още ли ергенуваш? Няма ли да се намери, някоя да те впрегне в брачния ярем? М. Колчакова, П, 70. Това, дето още ергенуваха, беше най-голямата мъка на майка им. Г. Караславов,

Избр. съч. Х, 25. — Още ли ергенуваш? Не са ли те обулчили? К. Калчев, СТ, 77 — Там вече тяхна работа — грейна усмивка по избръснатото лице на Митьо Ганин. — Към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото... В. Нешков, Н, 283.

2. Държа се като ерген, държа се свободно, като проявявам интерес към другия пол, без да се обвързвам; ергенея се. Нека да се постресне малко и да видим, дали ще се заделя други път от бригадата, и да ходи, където му скимне, да ергенува и да се запива. Б. Обретенов, С, 137-138. В празничен ден из улиците шареха петнайсетина-шестнайсетгодишни хлапаци. Те се мъчеха да ергенуват, перчеха се и се биеха. Г. Караславов, ОХ I, 376. — Горски, ние с тебе заедно сме ергенували. Знаем се от деца. Й. Попов, Избр. пр, 50.