ЕРЕБАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЕБА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За петел, кокошка — който е с бели и сивочерни пера като яребица. Лицето на поп Антония цялото бе в петна — някъде червени, някъде сини-котлени, като перушина на еребат петел. Т. Хаванджиев, КЕД, 199. Само еребатият петел на Кимови не се разбира от дума. Дойде точно под прозореца на канцеларията, проточи шия, и така силно изкукурига, че стъклата прозвънтяха. Ст. Даскалов, ПЯ, 24.

— Други форми: ерба̀т, яреба̀т.