ЕРЕСЕНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

EРЕСЕНАЧА̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Идеолог, създател на ерес, и духовен водач. Оттогава, от когато Византия се запозна с ересеначалника Василия и неговите по-ближни ученици, сяко едно малко неразположение към черковата и властта земаше се за богомилска ерес, която Византия считаше най-опасна от сичките други ереси. Р. Каролев, УБЧИ, 106. След Петра започна ревностно да разпространява ереста ученикът му Тихик.. За съдбината на този ересеначалник не се знае друго, освен че той имаше приемник. Т. Шишков, ИБН, 199. Виждам, че още от времето на първите ересеначалници, до Волтера с неговата дружина,.. всичките волнодумци ся са хвалили, че ще ни научат нещо по-добро, и никой нищо не може да направи. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 18.