ЕРЕСЕУЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЕСЕУЧЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Проповедник на ерес. Срещу нея [богомилската ерес] се дигаха много гонения, които не само я отслабиха, но още усилваха усърдието на ересеучителите. Т. Шишков, ИБН, 198. Ересеучителите проповядваха учението си така, щото прелъстяваха и самите попове и калугери, които ставаха еретици. Р. Караловев, УБЧИ, 101.