ЕРЕСИА̀РХ

ЕРЕСИА̀РХ, мн. ‑си, м. Рел. Основател, глава на ерес. — А пък аз съм Хрусе, богомила, слепец съм. Патриархът ми извади очите, когато изгориха на големия Хиподрум Василия, ересиархът. Без очи съм, господаре! А. Каралийчев, ПГ, 101. В царството на Петра са е появил знаменитият ересиарх поп Богомол, на когото името станало име на цялата секта. СбС, 66.

— От ерес + гр. Fсчщх.

Списък на думите по буква