ЕРЕТЍК

ЕРЕТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Последовател, привърженик на ерес (в 1 и 2 знач.). — Отче, — казваше му Йоан Александър — аз разпратих вече из царството нарочни люде, да следят богомилите и другите еретици, и щом настъпи удобно време, ще повеля да ги съберат като плевели от нивите. Ст. Загорчинов, ДП, 375. "Не знам какъв си, отче, дали не си еретик от тия, дето гневят бога, но от вашите грехове най идват злините." Ем. Станев, А, 142.

2. Прен. Разг. Лице, което се отклонява от общоприетите правила и норми. "Скучно" — казвам даже с риск да разсърдя дружеството "Българска реч" и да мина пред него за еретик или невежа в нашия бащин език. Ив. Вазов, СНЖ, 39. — Нощта е дадена на човека за сън — .. От памтивека е било така. Пък ти преобръщаш обичая с главата надолу! Еретик! А. Гуляшки, МТС, 237.

— От гр. бsсефйкьт.

Списък на думите по буква