ЕРЕТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕРЕТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до ерес (в 1 и 2 знач.) и еретик (еретичка) (в 1 знач.); еретичен. Колко силна трябва да е безвярната му вяра, която е затворила зад него вратата на бащиния му дом, и го е направила еретически проповедник. М. Смилова, ДСВ, 143. "Четворица богати гърци,.., придружени от един родолюбив българин,.., отидоха в българския метох и поискаха да се споразумеят с българските представители и първенци върху исканията на българския народ".. Съборът, който патриархът Софроний свика, за да се произнесе върху тая спогодба, я отхнърли като еретическа. С. Радев, ССБ I, 104. Еретически прояви. ѓ Еретически движения. ѓ Еретически сборници.
2. Прен. Разг. Който противоречи на общоприетите правила и норми; еретичен. Във Врачанския военен съд, когато моите колеги ме заплашваха за тия еретически убеждения [против смъртното наказание], неговият [на Г. П. Стаматов] пример ми беше опора и кураж. К. Константинов, ППГ, 320.