ЕРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕРЍЛ м. Диал. Коприна. Кога беа през поле широко, / заврънаа снегове, ледове, / замръзнаа пушки за долами, / а долами за бели елеци, / а елеци за ерил кошули, / а кошули за юначка снага. Нар. пес., СбНУ ХLV, 362. Ако ме тука пренесете — / чулове ще ви заръчам / от чиста свила ерила / и кръпи — бяла коприна: / като през Стамбол мините, / у̀роци да не ловите!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 190.

— От тур. heril.