ЕРИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀРИН
ЀРИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който се отнася до ерица. Наша градинка ерин бой, / .. и .. един бой / ... моме ерин бой. / Йораче куче печеше / от куче чорба едеше. Нар. пес., СбВСтТ, 931.