ЕРКЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀРКЕР м. 1. Архит. Издадена извън размерите на партера част в горен етаж на сграда, обикн. с прозорци, чрез която се постига увеличаване на вътрешните размери на дадено помещение. Насреща се издигаше къщата като крепост — с високи стени и редица прозорци на двата ката, предната част на горния кат беше издута в широк еркер от единия до другия ѝ край. Д. Талев, ПК, 427. До нея още стоеше Стефановата къща — все същата, както я помнех, с ламаринената куличка над еркера, с железния балкон, и с изтърканата каменна стълба. П. Бобев, К, 101. От двете страни на улицата се редят старинните балконски къщи с издадени еркери. Й. Радичков и др., ГСП, 91. Двата етажа, с раздвижени еркери и чардаци, лежат върху повдигната маза с каменни зидове. Ив. Коларов, Е, 41. — Интересна къща. — Не зная как изглежда къщата отвън, но предполагам, че е на два етажа, с еркер на партера, където е салонът, и с едно входно стълбище от пет-шест стъпала. А. Гуляшки, ДМС, 270.

2. Строит. Укрепителна конструкция от бетон, греда и под., над прозорец, врата и под.

— Нем. Erker.